Може да отнеме живота и на привидно здрави хораИзоставаме в

 
Може да отнеме живота и на видимо здрави хора
Изоставаме в имплантирането на устройства, прекъсващи съдбовната аритмия

„ Превенция на неочакваната сърдечна гибел “ бе тематиката на районна кардиологична среща, състояла се в Медицинския симулационен подготвителен център на Медицински университет – Пловдив. Кардиолози се срещнаха със актуалните благоприятни условия за попречване на неочаквана сърдечна гибел (ВСС) посредством имплантиране на кардиовертер дефибрилатор. Лектор на образованието беше доктор Красимир Джинсов, началник на бранш по електрофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ “Свети Георги ” – Пловдив, ръководител на Съсловно съдружие по кардиостимулация и електрофизиология в България.

Около 25% от всички смъртни случаи от сърдечно-съдови болести са вследствие на неочаквана сърдечна гибел. Тя може да покоси както човек със сърдечносъдово заболяване, по този начин и хора без индикации за сърдечен проблем. Мъжете са по-застрашени от Висш съдебен съвет. Тя настава при 6,68 на 100 000 души годишно, до момента в който при дамите честотата е 1,40 на 100 000.

„ В 80% от случаите Висш съдебен съвет се дължи на коронарна болест на сърцето. В 10-15% от случаите – на кардиомиопатии. При всички тези болести има риск от животозастрашаваща аритмия. Преживяемостта след Висш съдебен съвет отвън болница е едвам 5-10%, и то в развитите страни. Около 70% от случаите стават в дома на пациента. Там преживяемостта е 3-6%, ето за какво ние, кардиолозите, би трябвало да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от Висш съдебен съвет, и да вземем ограничения това да не се случи. Най-добрата предварителна защита за хора с висок риск е имплантирането на кардиовертер дефибрилатор, който безусловно може да рестартира сърцето на човек, в случай че настъпи случай “, изяснява доктор Джинсов.

От пациентите, които към този момент са диагностицирани със сърдечен проблем, с максимален риск са тези с ниска секта на изтласкване, коронарна болест на сърцето и претърпян миокарден инфаркт. При тях кардиовертер дефибрилаторът може да понижи риска от гибел с повече от 50% по отношение на медикаментозната терапия. Това е особено устройство, което се слага в тялото на пациента и при пораждане на животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията. Устройството може да остане в човешкото тяло до 10 години, като през това време работи със специфична батерия. След този интервал може да се размени с ново.

„ През последните години в България се слагат към 200-300 такива устройства на година, което прави към 30-40 дефибрилатора на 1 млн. население. За съпоставяне в Европа сe вграждат повече от 150 на милион население, а в Германия - над 300 на милион. Ние изоставаме в имплантирането на устройства, които предотвратяват Висш съдебен съвет при високорискови пациенти, и се надявам в бъдеще тази статистика да се промени “, споделя доктор Джинсов.